Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“
Тези силни слова впечатляват. Колко пъти сме чували тези мъдри думи да бъдат произнасяни от историци, поети, от най-обикновени българи. Те сякаш винаги съпровождат цялостния образ на Ботев. Но колко често сме се замисляли за значението на думите му и сме се опитвали да усетим чувството, което поетът е вложил в тях? Срамно е да се наричаме „българи“, ако не съзнаваме, че принадлежим на смел и достоен народ, и не признаваме онези, които са допринесли за този живот! Ето защо организирахме екскурзия „по стъпките на Ботев” във Врачанския балкан с учениците от IV «а» и IV«б» класове и я посветихме на 50-годишния юбилей на нашето училище.Екскурзията ни започна с посещение на къщата-музей „Баба Илийца” в село Челопек. Eдва ли има българин, който да не си спомня разказа на Иван Вазов „Една българка”. Ако сте забравили или случайно не знаете, Вазов написва прочутия разказ, както бихме казали днес, „по действителен случай”. При едно свое пътуване по стъпките на Ботевата чета, Вазов посещава село Челопек и научава историята на храбрата българка Илийца, която помага на ранения Ботев четник. Днес в центъра на село Челопек се намира къща-музей, посветена на Вазовата герионя. Всъщност името на баба Илийца е Пена, наречена е Илийца на името на съпруга й – Илия. В къщата децата видяха как е живяла баба Илийца, научиха повече за бита и всекидневието на хората в Северозападна България. Разбраха, че всички предмети в нея са дарени от местните хора, а проектът за изграждането й също е направен безвъзмездно. На една от стените в къщата е закачена снимка на дядо Дано – оздравялото внуче от разказа на Вазов.Подължихме към връх Околчица.Там на 2 юни 1876г. е станала последната битка на Ботевата чета и безстрашния революционер загубва живота си. Така България губи един от най –значимите си деятели за освобождението си. Днес на тази местност е изграден националния парк „Христо Ботев”. На високия 1848м. връх е построен 35 метров паметник с опълченски кръст увековечаващ подвига на Христо Ботев и неговата чета.Отправихме се към Враца, където посетихме Историческият музей. Музейната ескпозиция проследява различни етапи от развитието на региона. Разглеждайки изложените експонати децата се „докоснаха” до тракийското присъствие в северозападна България. В музея те видяха находищата от Могиланската могила, от които най-атрактивни са: златния венец във формата на клонче с листенца и Рогозенското съкровище – най-голямото откривано по нашите земи. Направехме си снимки и пред паметника-монумент на нашия патрон в центъра на града Завършихме екскурзията си с едно от природните чудеса на на страната ни в този район – пещера „Леденика”. Тя се намира на16 кмот Враца и е част от Стоте национални туристически обекта. Пещерата ни очарова с галериите си и интересните карстови форми. И след като сетивата ни се наситиха на тези величествени скални феномени, а сърцето ни се изпълни с гордост, че живеем в една прекрасна страна, си тръгнахме от Враца. Завърнахме се в Троян, изпълнени с емоции и с прекрасни впечатления от този край на България, твърдо решени да следваме примера на Ботев – да обичаме безрезервно РОДИНАТА си и бъдем достойни продължители на ботевското дело.Всичко е в наши ръце!
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=6j-HVWWhtYw#
 |
 |
 |
 |